Гълъбите от тази породата Мария Стюард са извести още с различни наименования - якалии, бухлати, перукари, булки, фереджалии, якобинци. Причината за тези наименования е, че на шията си те имат голяма ,,яка'' от перушина, която прилича на воал. Това са изключително красиви гълъби. Притежават голяма грациозност при движение и в любовната си игра. Родината на породата е Азия. В нашата страна те са разпространени навсякаде.

Тялото им е голямо, а главата изцяло е загубена в перушина. При стресова реакция тя се изправя и главата не се вижда. Стандартно цветът на главата е винаги бял, човката е със средна дължина и също е бяла. Опашката е бяла, а крилата са над нея. Цветът на големите махови пера на крилата са винаги бели.Всяко отклонение от този цвят прави птицата нестандартна. При кръстостостване между отделните видове цветове се получават красиви пъстри комбинации. Летателната способност на Мария Стюард е изклячително малка. Тази порода гълъби трябва да се отглежда в самостоятелни волиери, тъй като актът на оплождане на двойката е дълготраен (затруднява се от яката). Когато заедно с тях се отглеждат и други породи гълъби, често  върху женската якалийка ,,скача'' чужд мъжки и се получава хибрид, които няма ценни качества. Повечето от тази порода гълъби са лоши родителски двойки. При отделно отглеждане те редовно снасят яйца, но не се грижат за мътенето им и след това за изхранването на малките. Поради това яйцата им често се подлагат за излюпване на други породи гълъби.